Това е картината, която ме впечатли първоначално. Може би наситените цветове, изчистените форми или мистериозността която излъчва. Потърсих повече информация за художничката и се оказа че тя е била доста интересна личност.
Тамара де Лемпицка (истинско име Мария Горска — Maria Górska) е полска художничка, работила в стила ар деко.
Отраснала е в семейство на полякиня и руски евреин. Изключително влияние върху развитието ѝ като личност изиграва богатата ѝ баба Клементина, с която обикаля Италия и стига до Монте Карло, където Клементина „превзема“ казината. След смъртта ѝ Тамара се премества в Санкт Петерсбург в къщата на леля си. Омъжва се и се сдобива с дъщеря - Кизет де Лемпицка.
Париж е мястото, където Тамара намира пътя си на реализация. Учи се при постимпресиониста Морис Денис, от когото взима наситените цветове, и неокубиста Андре Лоте, от когото наследява геометричните, изчистени линии. През 1922 г. реализира първата си изложба.
До началото на 30-те години на 20 век Тамара живее живота на Дива, картините ѝ се продават като топъл хляб, превръща се в основна фигура по кориците на списания. През 1933 г. се премества в САЩ заедно с втория си съпруг. През 1941 г. в Ню Йорк реализира изложба, посветена на религиозни теми и на „обикновените хора“, която се оказва провал.
Красива, еманципирана, модерна и скандална, Тамара представлява лудостта на 20-те и 30-те години на 20 век. Животът ѝ, както и творбите ѝ са част от един свят от луксозни хотели, скъпи коли, бисексуални връзки, приятелства на високо ниво (например Грета Гарбо), блясък, който прикрива депресията, злоупотреба с кокаин, трудни взаимоотношения в семейството, както и, през последните години, самотата. Приятели, любовници, както и дъщеря ѝ (с която са в обтегнати отношения до края на живота й) са някои от фигурите в картините ѝ.
Няма коментари:
Публикуване на коментар